No_fear_Mims (Милена)
29 367
23.07.2008 г., 0:38 ч.

Ела 

  Поезия » Любовна
641 0 3
Ела

Студ... и мрак... и тъмнина...
Студен дъжд и непрогледна мъгла...
Вървя по пътя сама,
изричайки твоето име едва.

Защо замина?
Защо отиде там?
Защо болката ми не отмина?
Не чувствам вече твоя плам.

"Ела! Ела във този миг!" -
крещя, отеква моят вик.
Ела! Имам нужда от теб сега!
Ела да стоплиш моята душа!

© Милена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??