Ела
Студ... и мрак... и тъмнина...
Студен дъжд и непрогледна мъгла...
Вървя по пътя сама,
изричайки твоето име едва.
Защо замина?
Защо отиде там?
Защо болката ми не отмина?
Не чувствам вече твоя плам.
"Ела! Ела във този миг!" -
крещя, отеква моят вик.
Ела! Имам нужда от теб сега!
Ела да стоплиш моята душа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Все права защищены