18.07.2008 г., 13:57

Ела

1.1K 0 1

                                                  ЕЛА

  Не, не си отивай, остани, нощта  студена e и толкова самотна.

  Ела до мен и тихичко ме прегърни, с целувка искам да ме стоплиш.

  Ела и прошепни ми нещо нежно, душата ми което да вълнува.

  Ела, не стой навън във виелицата снежна, седни до мен и не се срамувай.

  Ела, аз знам, че всичко свърши и знаеш ти, че рана в мен оставяш.

  Ела, аз знам, че за последно така жестоко ти ме нараняваш.

  Ела до мен и прошепни ми, че страшно много съжаляваш, 

вдигни глава и погледни ме... кажи ми, че сама ще ме оставиш. 

Но знай, че аз  сама ще мога да се справя и с времето ще те забравя.

Ще отлетят набързо спомените тежки и ще забравя аз за всички твои грешки.

И снимките ти  няма да запазя, всичко твое в миналото ще погазя.

Ще бъда силна и ще те забравя, поне с това ще мога да се справя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...