Jul 18, 2008, 1:57 PM

Ела

  Poetry » Love
1.1K 0 1

                                                  ЕЛА

  Не, не си отивай, остани, нощта  студена e и толкова самотна.

  Ела до мен и тихичко ме прегърни, с целувка искам да ме стоплиш.

  Ела и прошепни ми нещо нежно, душата ми което да вълнува.

  Ела, не стой навън във виелицата снежна, седни до мен и не се срамувай.

  Ела, аз знам, че всичко свърши и знаеш ти, че рана в мен оставяш.

  Ела, аз знам, че за последно така жестоко ти ме нараняваш.

  Ела до мен и прошепни ми, че страшно много съжаляваш, 

вдигни глава и погледни ме... кажи ми, че сама ще ме оставиш. 

Но знай, че аз  сама ще мога да се справя и с времето ще те забравя.

Ще отлетят набързо спомените тежки и ще забравя аз за всички твои грешки.

И снимките ти  няма да запазя, всичко твое в миналото ще погазя.

Ще бъда силна и ще те забравя, поне с това ще мога да се справя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...