14.06.2009 г., 21:39

Ела

869 0 0



Отиде си без време в тишината

и само спомени остават да тежат,

загърнати от обич в самотата,

болките в сърцето да тешат!

Обърни се и си върви, Тъга,

нямам сили вече да се боря.

Хайде, тръгвай, върви сега,

а утре пак ще бъда твоя!

Боли от истината, до кръв дори.

Сълзи неспирни тровят очите ми,

гори душата ми в огън, гори,

топи се бавно в ръцете ми!

А тази мъка не свършва най-накрая!

Как ще продължа напред? Сама!

Как да живея? Не зная!

Ела, моя самота - само ти ми остана!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...