Ела

Отиде си без време в тишината

и само спомени остават да тежат,

загърнати от обич в самотата,

болките в сърцето да тешат!

Обърни се и си върви, Тъга,

нямам сили вече да се боря.

Хайде, тръгвай, върви сега,

а утре пак ще бъда твоя!

Боли от истината, до кръв дори.

Сълзи неспирни тровят очите ми,

гори душата ми в огън, гори,

топи се бавно в ръцете ми!

А тази мъка не свършва най-накрая!

Как ще продължа напред? Сама!

Как да живея? Не зная!

Ела, моя самота - само ти ми остана!