Отиде си без време в тишината
и само спомени остават да тежат,
загърнати от обич в самотата,
болките в сърцето да тешат!
Обърни се и си върви, Тъга,
нямам сили вече да се боря.
Хайде, тръгвай, върви сега,
а утре пак ще бъда твоя!
Боли от истината, до кръв дори.
Сълзи неспирни тровят очите ми,
гори душата ми в огън, гори,
топи се бавно в ръцете ми! ...