Ела, червейче!
ЕЛА, ЧЕРВЕЙЧЕ!
Ти, червейче свито,
което неспирно гризеш
в най-скритото скрито
на мойто невиждано вътре,
поспри се за малко,
на светло таз сутрин излез,
светът извън нас
е тъй хубав, омаен и пъстър!
Ела, ще закусим,
ще пием по глътка кафе,
във твоя чест вкусен,
уханен сладкиш ще направя!
Ще хапнем, а после
ще идем, където речеш
и всичко среднощно
тук, в шкафа, под ключ ще оставим.
За ден само моля
да бъдем очи във очи -
на залез ще зная
какво без умора все гризкаш!
Дано проумея накрая
какво в мен горчи
и кара ме вечно да търся
и нещо искам...
Мадрид, 2005 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
Чакайте да видите каква пеперуда ще стане само! Оригинално и много мило написано, хареса ми, Петя! 
