12 mar 2010, 20:48

Ела, червейче!

961 0 9

 

ЕЛА, ЧЕРВЕЙЧЕ!

 

Ти, червейче свито,

което неспирно гризеш

в най-скритото скрито

на мойто невиждано вътре,

поспри се за малко,

на светло таз сутрин излез,

светът извън нас

е тъй хубав, омаен и пъстър!

Ела, ще закусим,

ще пием по глътка кафе,

във твоя чест вкусен,

уханен сладкиш ще направя!

Ще хапнем, а после

ще идем, където речеш

 и всичко среднощно

 тук, в шкафа, под ключ ще оставим.

 За ден само моля

 да бъдем очи във очи -

 на залез ще зная

 какво без умора все гризкаш!

Дано проумея накрая

 какво  в мен горчи

 и кара ме вечно да търся

 и нещо искам...

 

                                             Мадрид, 2005 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Божилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това червейче май ни познава всички тук! Чакайте да видите каква пеперуда ще стане само! Оригинално и много мило написано, хареса ми, Петя!
  • "Тъй тихо е ,че чувам само
    как стърже болката във мен."
    и с това твое червейче си ми близка...Поздрави.Успех!
  • Хареса ми топлото приятелско чувство към твоето "червейче"! Това показва себеуважение! Човек ако не уважава себе си, как би могъл да уважава другите!
    Колкото до сладкишо-терапията, тя наистина помага... хем червейчето е сито, хем горчилката неутрализирана
  • !!!
  • Радват ме твоите стихове, Петя!
    А червейчето...то си е част от нас...винаги нещо ново искащите...
    Поздравления!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...