Ела и остани
Свещта догаря бавно в пролетната нощ,
Луната тихо плува в звездния си кош.
В камината от камък тихо тлее жар,
в сърцето ми бушува любовния пожар.
Среднощни нежни ласки, целувки, огнен плам,
а след това си тръгваш и аз оставам сам.
Във снимката ти малка съм вперил пак очи,
а твоят нежен шепот в ушите ми звучи.
Изпълваш с обичта си ти целия ми свят,
със трепети и чувства, направи ме богат.
Ела сега при мен и моят ден бъди,
единствено те моля, ЕЛА И ОСТАНИ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Тенев Всички права запазени
