Ела, Любов
Душата ме боли! Да, теб те няма
във моето легло до мен сега!
Дали наистина е то за двама,
или е моята несбъдната мечта?
Отпивам чашата с вино отново
и самотата с радост ме прегръща.
Ела при мен, Любов-обнова,
и озари ти пустата ми къща!
С прегръдка дълга ти дари ме
и полети с мен в звездни небеса!
Ела, Любов, недей жали ме,
бъди за мене утринна роса!
В очите ми извикай Светлина,
ръцете ми за тебе да са силни,
и да те милват чак до сутринта,
а устните ми жадни да са нежни,
да те докосват с жар и пълнота!
И да се Слееме във Наша Вечност,
отдали се във близостта един на друг,
открили мигом свойта безконечност -
Небесната Жена и Звездния Съпруг!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Филипов Всички права запазени
