26.03.2016 г., 10:30

Ела ме открадни

708 1 5

 

Искаш мен, ела си ме вземи,
но няма да ме пуснат никак лесно,
напук на всички, с взлом ме открадни,
да изживеем старините интересно.

Искаш ме, защото ме позна,
чаровна откачалка, все летяща,
горчиво-сладка, чистичка сълза,
от тлееща, превърна ме в горяща.

Искам в теб, ела ме открадни,
допълвай ме, изгаряй ме до болка, 
жадувай ме, с любов ме награди,
обичам те, обичаш ме... но колко???

Колко ли??? Безумно много...



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Въпреки изгарящата страст, по детски чисто звучи.
  • Прекрасен стих, Цвети! Гласувам с две ръце за коментара ти долу. За този на Исмаил също!
  • Силата и красотата на жената е нейната слабост, а еманципацията я съсипва!
  • Е то, Маринче, затова мъжете са се превърнали в невести, защото сме станали по-силни от тях и ни приемат или като майки, или като по-силния пол! Почувства ли се една жена, по-силна от мъжа до нея, стреми ли се да му се качи на главата, връзката е обречена, защото до нея ще има един мухльо и нищо повече! Жената винаги трябва да е по-слаба от мъжа и да го чувства по-силен ! Бъдете слаби жени и търсете силни мъже! Благодаря ти!
  • Влюбен до безумие - нищо чудно..., въпросът е защо не отива сама, в кой век са крадели момите..., сега жените са по-силни от мъжете...!!!
    "Искаш мен, ела си ме вземи,
    но няма да ме пуснат никак лесно,
    напук на всички, с взлом ме открадни,
    да изживеем старините интересно."

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...