22.05.2012 г., 10:25

Ела, мила наслада

1.1K 0 0

Ела с течащи в дланите коси,

от кожата пусни уханието си.

С усмивката прати ми твоите устни,

жадуващи да бъдат вечно вкусни.

Обятия политащи да търсят сила.

Забързано сърце, очакващо закрила.

Очи, преливащи във сладък сън

с език, попиващ всичко вън.

Умора, свличаща се без покана

от молещия шепот, че си желана.

Ръце попиват с галещи слова

горящо тяло - докосвайки зова.

Поглед, гълтащ всяка твоя свян,

изпълва със силата на великан

пулсираща сирена в миг наслада,

с вълни завръщайки се за награда.

Замаян глас с дъха изпраща стон,

светът, събран за време на поклон,

отеква в пръстите с перо от страст,

смехът потропвайки по всяка част.

Трептящи чувства вкусват края,

тресейки твърдите стени на рая,

слухът се спря в застинал гръм,

светкавица изстрелва всичко вън.

Глава отпусната протяга мисъл.

От въздишката импулс написал

в гълъба, отлитащ от топлите ръце,

с известие за още мъничко поне.

Vacuum

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...