22.05.2012 г., 10:25

Ела, мила наслада

1.1K 0 0

Ела с течащи в дланите коси,

от кожата пусни уханието си.

С усмивката прати ми твоите устни,

жадуващи да бъдат вечно вкусни.

Обятия политащи да търсят сила.

Забързано сърце, очакващо закрила.

Очи, преливащи във сладък сън

с език, попиващ всичко вън.

Умора, свличаща се без покана

от молещия шепот, че си желана.

Ръце попиват с галещи слова

горящо тяло - докосвайки зова.

Поглед, гълтащ всяка твоя свян,

изпълва със силата на великан

пулсираща сирена в миг наслада,

с вълни завръщайки се за награда.

Замаян глас с дъха изпраща стон,

светът, събран за време на поклон,

отеква в пръстите с перо от страст,

смехът потропвайки по всяка част.

Трептящи чувства вкусват края,

тресейки твърдите стени на рая,

слухът се спря в застинал гръм,

светкавица изстрелва всичко вън.

Глава отпусната протяга мисъл.

От въздишката импулс написал

в гълъба, отлитащ от топлите ръце,

с известие за още мъничко поне.

Vacuum

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...