Ела с течащи в дланите коси,
от кожата пусни уханието си.
С усмивката прати ми твоите устни,
жадуващи да бъдат вечно вкусни.
Обятия политащи да търсят сила.
Забързано сърце, очакващо закрила.
Очи, преливащи във сладък сън
с език, попиващ всичко вън.
Умора, свличаща се без покана
от молещия шепот, че си желана.
Ръце попиват с галещи слова
горящо тяло - докосвайки зова.
Поглед, гълтащ всяка твоя свян,
изпълва със силата на великан
пулсираща сирена в миг наслада,
с вълни завръщайки се за награда.
Замаян глас с дъха изпраща стон,
светът, събран за време на поклон,
отеква в пръстите с перо от страст,
смехът потропвайки по всяка част.
Трептящи чувства вкусват края,
тресейки твърдите стени на рая,
слухът се спря в застинал гръм,
светкавица изстрелва всичко вън.
Глава отпусната протяга мисъл.
От въздишката импулс написал
в гълъба, отлитащ от топлите ръце,
с известие за още мъничко поне.
Vacuum
© Влади Мир Todos los derechos reservados