Ела, мила наслада

Ела с течащи в дланите коси,

от кожата пусни уханието си.

С усмивката прати ми твоите устни,

жадуващи да бъдат вечно вкусни.

Обятия политащи да търсят сила.

Забързано сърце, очакващо закрила.

Очи, преливащи във сладък сън

с език, попиващ всичко вън.

Умора, свличаща се без покана

от молещия шепот, че си желана.

Ръце попиват с галещи слова

горящо тяло - докосвайки зова.

Поглед, гълтащ всяка твоя свян,

изпълва със силата на великан

пулсираща сирена в миг наслада,

с вълни завръщайки се за награда.

Замаян глас с дъха изпраща стон,

светът, събран за време на поклон,

отеква в пръстите с перо от страст,

смехът потропвайки по всяка част.

Трептящи чувства вкусват края,

тресейки твърдите стени на рая,

слухът се спря в застинал гръм,

светкавица изстрелва всичко вън.

Глава отпусната протяга мисъл.

От въздишката импулс написал

в гълъба, отлитащ от топлите ръце,

с известие за още мъничко поне.

Vacuum