Ела, момче
Ела, момче.
Седни до мен.
Ей тук, на тротоара.
Не ме оглеждай тъй смутен -
роклята е стара.
Черна е, но вътре в мен
душата ми е бяла!
Попита ме
веднаж, момче,
пиша ли стихове още...
Усмихвам се на всеки ден
и тръпна по вятъра мощен.
Лирическият е сменен,
а стихове пиша нощем...
Седни, момче,
и говори.
Обичам да те слушам.
За себе си ми разкажи,
бъди до мен послушен.
Нощта е дълга. До зори
кутия ще изпуша.
Ела, момче.
Седни до мен.
Нищо, че си в бяло.
Пътят ти не е сгрешен -
сърцето закопняло.
Усмихнеш ли се, нещо в мен
пищи до премаляло!
Седни до мен.
Ей тук, на тротоара.
Не ме оглеждай тъй смутен -
роклята е стара.
Черна е, но вътре в мен
душата ми е бяла!
Попита ме
веднаж, момче,
пиша ли стихове още...
Усмихвам се на всеки ден
и тръпна по вятъра мощен.
Лирическият е сменен,
а стихове пиша нощем...
Седни, момче,
и говори.
Обичам да те слушам.
За себе си ми разкажи,
бъди до мен послушен.
Нощта е дълга. До зори
кутия ще изпуша.
Ела, момче.
Седни до мен.
Нищо, че си в бяло.
Пътят ти не е сгрешен -
сърцето закопняло.
Усмихнеш ли се, нещо в мен
пищи до премаляло!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
