23.09.2008 г., 16:33 ч.

Ела, момче 

  Поезия » Любовна
1016 0 21
Ела, момче.
Седни до мен.
Ей тук, на тротоара.
Не ме оглеждай тъй смутен -
роклята е стара.
Черна е, но вътре в мен
душата ми е бяла!

Попита ме
веднаж, момче,
пиша ли стихове още...
Усмихвам се на всеки ден
и тръпна по вятъра мощен.
Лирическият е сменен,
а стихове пиша нощем...

Седни, момче,
и говори.
Обичам да те слушам.
За себе си ми разкажи,
бъди до мен послушен.
Нощта е дълга. До зори
кутия ще изпуша.

Ела, момче.
Седни до мен.
Нищо, че си в бяло.
Пътят ти не е сгрешен -
сърцето закопняло.
Усмихнеш ли се, нещо в мен
пищи до премаляло!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??