Ела с дъжда
Ела с дъжда и погали ме,
с вятъра косите разпилей
и в моя поглед, веч застинал,
повикай слънцето и ме разсмей.
Стопли ме пак с прегръдка нежна.
Да се изгубим в светла синева,
и с полета на птица белоснежна
да полетим с крила от любовта.
Ела с дъжда и погали ме.
Сълзите ми с целувка поеми.
С вятъра от тука отведи ме
и в погледа ми слънце ще блести.
От прегръдката ти аз ще се родя
и към небето молитва ще отправя,
докато ромоли дъждът,
да не спираш да ме галиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
