Ела с дъжда
Ела с дъжда и погали ме,
с вятъра косите разпилей
и в моя поглед, веч застинал,
повикай слънцето и ме разсмей.
Стопли ме пак с прегръдка нежна.
Да се изгубим в светла синева,
и с полета на птица белоснежна
да полетим с крила от любовта.
Ела с дъжда и погали ме.
Сълзите ми с целувка поеми.
С вятъра от тука отведи ме
и в погледа ми слънце ще блести.
От прегръдката ти аз ще се родя
и към небето молитва ще отправя,
докато ромоли дъждът,
да не спираш да ме галиш.
© Мария All rights reserved.
