Ела тогава ...

Не се халосвай, не ме мисли.

Аз съм толкова от теб далече...

Водолей съм и все ми се лети,

въпреки че старея вече...

Като Хамлет, понякога се питам

дали ще ме бъде или не,

когато водата до устата ми достига

или падам от своето небе.

Макар че е толкова различно,

дали се давя или пропадам без криле,

всъщност се заключава всичко

в туй, какво ще съм накрая – капка или скреж...

Капката в море ще се разлее,

скрежът в друга капка ще се разтопи,

ще се изпаря, когато Слънцето изгрее –

е, ела едва тогава и ме вдъхни...