27.07.2009
По стъпките на мрака те догоних,
а устните ти запечатах с целувка.
И две сълзи за себе си отроних,
защото утре ще ме замениш с друга!
По ледници се изкачих до твоя връх,
но никога аз сам не те оставих.
Ти винаги в сърцето бил си пръв,
аз за тебе чужда си останах!
През кладенци от змии те достигнах,
кръвта ми вече стана на отрова
и, колкото и пъти с теб да свиквах,
отваряше ми в душата рана нова.
И този път дошъл си... не за дълго,
аз знам какво отдавна си очаквал.
Сега за кратко ми се полюбувай,
а после тръгвай. Знам, че тя те чака...
© Erato Eratova Всички права запазени