Jul 28, 2009, 12:24 PM

Ела за кратко

  Poetry » Other
1.1K 0 4

27.07.2009

 

По стъпките на мрака те догоних,

а устните ти запечатах с целувка.

И две сълзи за себе си отроних,

защото утре ще ме замениш с друга!

 

По ледници се изкачих до твоя връх,

но никога аз сам не те оставих.

Ти винаги в сърцето бил си пръв,

аз за тебе чужда си останах!

 

През кладенци от змии те достигнах,

кръвта ми вече стана на отрова

и, колкото и пъти с теб да свиквах,

отваряше ми в душата рана нова.

 

И този път дошъл си... не за дълго,

аз знам какво отдавна си очаквал.

Сега за кратко ми се полюбувай,

а после тръгвай. Знам, че тя те чака...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...