Jul 28, 2009, 12:24 PM

Ела за кратко

  Poetry » Other
1.1K 0 4

27.07.2009

 

По стъпките на мрака те догоних,

а устните ти запечатах с целувка.

И две сълзи за себе си отроних,

защото утре ще ме замениш с друга!

 

По ледници се изкачих до твоя връх,

но никога аз сам не те оставих.

Ти винаги в сърцето бил си пръв,

аз за тебе чужда си останах!

 

През кладенци от змии те достигнах,

кръвта ми вече стана на отрова

и, колкото и пъти с теб да свиквах,

отваряше ми в душата рана нова.

 

И този път дошъл си... не за дълго,

аз знам какво отдавна си очаквал.

Сега за кратко ми се полюбувай,

а после тръгвай. Знам, че тя те чака...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...