Елате! Обещавам ви - не хапе!
Спи кучето ми - свито на кравай.
Изнизва се безшумно, по чорапи,
предчувствие за ненапъпил май.
Елате, че софра ми е небето,
луната – чаша френски, скъп коняк.
А вятърът се крие зад прането,
очаква гости, старият глупак.
Елате, че по котешките стъпки,
кокиченце се гуши, в самота.
Разпукват се звездите - цветни пъпки.
На бал ви кани. Лично пролетта...
© Надежда Ангелова Всички права запазени