19.08.2014 г., 14:08 ч.

Елате с мен! 

  Поезия » Пейзажна
537 0 4

Заспивам рано.
Сънувам бързо.
В зори огряно
е Голо бърдо.
Очи отварям -
село ме гледа.
Пастир подкарва,
нарамил гега,
стадата кози,
овчици кротки.
Със "Бог помози",
сред звънки хлопки,
се тук здрависват
все мили хора.
Жени премитат
с метли по двора.

Дола пресичам -
ленива бара -
и в стъпки сричам
балада стара.
Дъхти на мента,
на бор и здравец.
Пасат теленца
до стадо краве.
Качи скалата
и се огледай! -
лежат полята
в мъглица бледа.
Свободно дишам
и на колене
в небе изписвам:
"Елате с мене!"

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Идвам!
    Не само красива образност, постигнал си и мощното животворно въздействие с позитивизма си, изпълнил стиха.
    Адмирации!!!
    Благодаря ти!
  • красива образност си постигнал, Ванка...
    поздрави!
  • Дъхът на мента
    на бор и здравец !
    Почувствах този въздух и аромат!Красиво !
  • Видях и почувствах. Сякаш и аз бях там, където се диша свободно...
    Благодаря!
Предложения
: ??:??