Елате с мен!
Заспивам рано.
Сънувам бързо.
В зори огряно
е Голо бърдо.
Очи отварям -
село ме гледа.
Пастир подкарва,
нарамил гега,
стадата кози,
овчици кротки.
Със "Бог помози",
сред звънки хлопки,
се тук здрависват
все мили хора.
Жени премитат
с метли по двора.
Дола пресичам -
ленива бара -
и в стъпки сричам
балада стара.
Дъхти на мента,
на бор и здравец.
Пасат теленца
до стадо краве.
Качи скалата
и се огледай! -
лежат полята
в мъглица бледа.
Свободно дишам
и на колене
в небе изписвам:
"Елате с мене!"
© Иван Христов All rights reserved.
