15.04.2017 г., 8:54

Елегия

1K 2 6

Пилееш всяка капчица вода,
а там, където капките не падат,

подобно на антични полилеи 
висят като сред римска катедрала.

 

Под тях е призрачно. Напукана земята,
прилича на чертеж на древно племе.
А пепелта и пясъкът полепват по устата
и дрънкат в дробовете, като семе.

 

Пилееш капката вода, а там родилка
познава тежестта на всяка капчица.
Кило и двеста във ръцете ѝ – теглилки,
проплакват в пелена и вехта шапчица.

 

Пилееш капката вода. Дори не знаеш,
че струва колкото сълзи за сто живота.
В света човекът има избор да мечтае.
Ала къде да се роди – е чисто тото.

 

И там, където пътят е жарава,
а изходът – случайна привилегия,
небето е море. Ала не дàви.
А рецитира свойта паметна елегия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jane Doe Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стойностна поезия! Поздравления, Лора! Христос Воскресе!
  • Мерси,Стойчо!За едни живота е трагедия,за други е комедия..А за нас-повод да пишем ,и то във всеки един жанр!
  • Никой не избира кога,къде и кои да са родителите му...Наистина съдбата си е живо тото!Браво,Лора!
  • Благодаря ви Младен и Силве!Весели празници
  • Красиво поднесени и неочаквани наблюдения, звучащи убедително, а не маниерно.

    "Пилееш капката вода. Дори не знаеш,
    че струва колкото сълзи за сто живота.
    В света човекът има избор да мечтае.
    Ала къде да се роди – е чисто тото."

    Радвам се, че прочетох, Лора. Весели празници от мен!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....