Елегия
Пилееш всяка капчица вода,
а там, където капките не падат,
подобно на антични полилеи
висят като сред римска катедрала.
Под тях е призрачно. Напукана земята,
прилича на чертеж на древно племе.
А пепелта и пясъкът полепват по устата
и дрънкат в дробовете, като семе.
Пилееш капката вода, а там родилка
познава тежестта на всяка капчица.
Кило и двеста във ръцете ѝ – теглилки,
проплакват в пелена и вехта шапчица.
Пилееш капката вода. Дори не знаеш,
че струва колкото сълзи за сто живота.
В света човекът има избор да мечтае.
Ала къде да се роди – е чисто тото.
И там, където пътят е жарава,
а изходът – случайна привилегия,
небето е море. Ала не дàви.
А рецитира свойта паметна елегия.
© Jane Doe All rights reserved.
