6.03.2005 г., 12:27 ч.

Елегия в черно 

  Поезия
1101 0 1
В ада аз попадам
на мислите си черни,
надеждата внезапно отлетяла
от думи и дела безверни.
За щастието място няма,
а болката, страхът са го заели
и миг след миг те завладяват
на душата светлите предели.
Отровна тишина,
спокойствие мъртвешко
царуват в празната душа -
безжизнена, сама. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Симеонова Всички права запазени

Предложения
  • "Продава се!" "Продава се!" "Продава се!" Крещят табелите пред сгърчените къщи. Нахалните лозници на...
  • Светулка се в косите ми заплете, щурче в житата тихчко запя, венец дари ми малко синьо цвете. Нощес ...
  • Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Още произведения »