Mar 6, 2005, 12:27 PM

Елегия в черно

  Poetry
1.3K 0 1
В ада аз попадам
на мислите си черни,
надеждата внезапно отлетяла
от думи и дела безверни.

За щастието място няма,
а болката, страхът са го заели
и миг след миг те завладяват
на душата светлите предели.

Отровна тишина,
спокойствие мъртвешко
царуват в празната душа -
безжизнена, сама.

И глухи стонове на песен ногребална
разтърсват пак помръкналата светлина,
смъртта в покоя завладява
тъгата с вечна тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Този Ад ми е толкова познат, добре си описала мрачното си чувство! Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...