Елегия за радостта от живота
Оптимист съм: дълго ще живея –
много дни след "края на света"!
Питал съм се как ще оцелея.
Днес не се тревожа за това.
От смъртта сега не се страхувам.
Срещал съм я някога преди...
В сънища дори съм я целувал.
Тя, макар и грозна, не боли!
По-болезнен станал е животът –
себе си орисал в смъртен грях –
сам загубващ смисъла, защото
липсват обич, топлота и смях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
