Електрони
Вчера протегна ръка
към кичур от косата,
чертаеща лицето ми,
а горкото ми сърце
забрави как да бие.
Внезапно заискриха
прашинки около ни:
всички електрони
на цялата вселена
се скупчиха в ръката,
преминаха в косата,
от една-едничка нишка
(явно е достатъчна).
Заредиха главата,
очите, бузите, устата.
Накрая и сърцето
забрави как да бие.
Отпосле се присети
и хукна подир ритъма
си. Днеска то копнее
в дланта ти да живее,
трепка си и чака
твоите електрони.
Още ритъма си гони.
Все не го достига,
все не се отказва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Л.Л. Всички права запазени
