Елена

24.04.2009 г., 20:46 ч.

Поезия » Любовна

497 0 2

Сънуващ мечтите си, аз си представих

прозрачните струи на сто водопади,

тревата росяха, по която минавахме,

с дъждовни сълзи на лампади.

И ти бе до мен, с шепа дъжд те оплисках,

избърсах лицето ти с топла целувка,

а ти ме погледна, намусено вкисната,

но аз знаех че се преструваш.

И сетне, заслушан във стъпки отекващи

на стадо сърни и кафяви елени,

аз те прегърнах, защото трепереше,

... моя красива Елена.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.