Елена
Сънуващ мечтите си, аз си представих
прозрачните струи на сто водопади,
тревата росяха, по която минавахме,
с дъждовни сълзи на лампади.
И ти бе до мен, с шепа дъжд те оплисках,
избърсах лицето ти с топла целувка,
а ти ме погледна, намусено вкисната,
но аз знаех че се преструваш.
И сетне, заслушан във стъпки отекващи
на стадо сърни и кафяви елени,
аз те прегърнах, защото трепереше,
... моя красива Елена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
