Сънуващ мечтите си, аз си представих
прозрачните струи на сто водопади,
тревата росяха, по която минавахме,
с дъждовни сълзи на лампади.
И ти бе до мен, с шепа дъжд те оплисках,
избърсах лицето ти с топла целувка,
а ти ме погледна, намусено вкисната,
но аз знаех че се преструваш.
И сетне, заслушан във стъпки отекващи
на стадо сърни и кафяви елени,
аз те прегърнах, защото трепереше,
... моя красива Елена.
© Димитър Димчев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
