18.04.2007 г., 0:58 ч.

ембарго на чувствата 

  Поезия
678 0 5

Сърцето ми  се зачервява

от мозъчни дефибрилации

на раните смехът изгаря,

пияна хърка красотата.


Във предизвикани импулси

от тихи нервни съкращения

куцукат сенките на чувствата

и отминават в недоверие.


Редът на пешките напредва,

от ъглите димят топовете

и интелекта е разстрелян

с плътта на новата отрова.


За птиците е вече тясно,

изплуват рибите на прилива,

Животът е отчаян крясък,

преди смъртта да го отмине.


Оранжеви очи на пролет

обгръщат мамещо съня ми -

разбуждам се и неподготвена

прегазвам цветето на утрото.


Пораждах  ведра неувереност

в пространството на сетивата,

изстрадах тежестта на бремето

да се измъкна от съдбата си.


Като вечерен мрак разстлах се

във процепите от започване -

през филтъра на неочакваното

пречупих песните си в прозата.

© Дакота Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??