18 апр. 2007 г., 00:58

ембарго на чувствата 

  Поэзия
681 0 5

Сърцето ми  се зачервява

от мозъчни дефибрилации

на раните смехът изгаря,

пияна хърка красотата.


Във предизвикани импулси

от тихи нервни съкращения

куцукат сенките на чувствата

и отминават в недоверие.


Редът на пешките напредва,

от ъглите димят топовете

и интелекта е разстрелян

с плътта на новата отрова.


За птиците е вече тясно,

изплуват рибите на прилива,

Животът е отчаян крясък,

преди смъртта да го отмине.


Оранжеви очи на пролет

обгръщат мамещо съня ми -

разбуждам се и неподготвена

прегазвам цветето на утрото.


Пораждах  ведра неувереност

в пространството на сетивата,

изстрадах тежестта на бремето

да се измъкна от съдбата си.


Като вечерен мрак разстлах се

във процепите от започване -

през филтъра на неочакваното

пречупих песните си в прозата.

© Дакота Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??