ембарго на чувствата
Сърцето ми се зачервява
от мозъчни дефибрилации
на раните смехът изгаря,
пияна хърка красотата.
Във предизвикани импулси
от тихи нервни съкращения
куцукат сенките на чувствата
и отминават в недоверие.
Редът на пешките напредва,
от ъглите димят топовете
и интелекта е разстрелян
с плътта на новата отрова.
За птиците е вече тясно,
изплуват рибите на прилива,
Животът е отчаян крясък,
преди смъртта да го отмине.
Оранжеви очи на пролет
обгръщат мамещо съня ми -
разбуждам се и неподготвена
прегазвам цветето на утрото.
Пораждах ведра неувереност
в пространството на сетивата,
изстрадах тежестта на бремето
да се измъкна от съдбата си.
Като вечерен мрак разстлах се
във процепите от започване -
през филтъра на неочакваното
пречупих песните си в прозата.
© Дакота All rights reserved.
