Емил
1K
0
1
Посветено на Емил Димитров
Вървя по улицата сам,
вървя по черния асфалт,
оглеждам магазините богати
и взирам се в погледите странни.
Песните обичам
и музиката не отричам,
плени ме с твоят глас чудесен,
когато за Арлекино изпя ти песен.
Връщам се веднага у дома,
заставам аз пред входната врата
и чувам глас познат...
ах, Емил отново е при нас.
Отварям собствената си душа,
а пред мен любов една,
която виждам аз сега.
Един човек във бял костюм,
със черна блузка от памук,
със златни букви на гърди,
със тях написано е името ЕМИЛ.
24.03.1981
Поклон пред паметта му.
Вървя по улицата сам,
вървя по черния асфалт,
оглеждам магазините богати
и взирам се в погледите странни.
Песните обичам
и музиката не отричам,
плени ме с твоят глас чудесен,
когато за Арлекино изпя ти песен.
Връщам се веднага у дома,
заставам аз пред входната врата
и чувам глас познат...
ах, Емил отново е при нас.
Отварям собствената си душа,
а пред мен любов една,
която виждам аз сега.
Един човек във бял костюм,
със черна блузка от памук,
със златни букви на гърди,
със тях написано е името ЕМИЛ.
24.03.1981
Поклон пред паметта му.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоянка Маринова Всички права запазени
