Отвън изглеждам просто леден,

измамно  някак, видимо студен дори.

Но лъжете се с първия си поглед,

от страсти огън в мен гори.

Емоции и силни чувства

разкъсват вечно моята душа.

Страст бурна там рисува сякаш е изкуство,

а чувствата бушуват в океан вълни.

Ликуват пламъци от лед горещи,

отидеш ли ти там ще срещнеш ледена жарава,

на страст такава как се устоява.

Ще бъдеш веднага поет от буйните потоци,

от бурен тласък в урви ще се понесеш.

На страст тогава в огнен блясък,

съдбата в нейна власт ще отдадеш.

И ти ще видиш там картини чудни,

и на обратно как земята се върти,

луната и звездите заедно с небето падат,

душата моя страстно с тях гори.

Вълните бурни в сранното пространство,

разпорват въздуха със бяла пяна.

Летиш ти на гърба на коня странен,

с криле те носи тя от светлина обляна,

страста в душата ми със теб лети.

И виждаш ти безбрежия неземни,

летиш край ада в сатанински полет,

а миг по-късно в райското пространство,

незнайно пролет чудна срещаш ти.

Таз бурна страст в небето ще те носи,

ще те удари с болка в белите скали.

И тъй страста душата твоя ще опари,

сърцето ти с искра ще прогори.

И в яроста си тя плътта ти ще разкъса,

парченца същност твоя ще летят,

на капки чувства ще се разделят,

в сълзи от лед и огън те за да се спрат.

Но хванеш ли юздите на емоцията бурна,

тогава лесно можеш да я укротиш.

И огън нежен ще те топли без да те запали,

и вятър топъл ще разрошва твоите коси,

целувки от искрящи водни капки,

от нежната ѝ същност ще получиш ти.

Така ще е добър ли си ти с нея,

ала внимавай нещо тук да не сгрешиш.

Направиш ли го, мигом е съдбата ти решена,

пощада няма що да чакаш ти.

Ще те удари мигом с ледената лава,

ще те смрази със вятъра суров,

безплътен призрак тя от тебе ще направи,

ще скиташ в мрака на света до сетни дни.

Съдба такава във безкрая само,

във вечноста от нея ще получиш ти!