Пазете я жива
...а дъщеря ми – само петгодишна,
шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!"Елица Кръстева
По невръстния сняг, ако можете, стъпвайте леко!
Долу спят милиарди затоплени миши пътеки
и лалетата бавно преместват нозете си нови
през събраните купчинки жито и празни гробове.
Затова по снега не утъпквайте стари разплати –
той е чист като детски нозе – не докосва земята,
а целува, когато върви. И сърцето му пáри
даже в двадесетградусов студ на забравена гара.
Не ранявайте белия сняг. Той е памет за лято,
златен клас, в колелце от втвърдена вода запечатан.
Може би в охтичавата гръд на безлюдната зима
грее пара от стара целувка на лятна любима.
Може би ветровете не са тъй спартански жестоки
и ответия прах са навили в кристални намотки.
И когато топим заскрежените облаци с устни
някой миг възкресен не успява света да напусне,
някой ангел остава завинаги с нас на земята –
след топенето много надежди осъмват сакати.
И пръстта остарява, макар пролетта да я скрива...
Колко крехка е вярата. Просто пазете я жива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Цонева Всички права запазени
