18.12.2025 г., 20:28  

Емпатични масови убийства

60 0 0

И пишат за емпата, че е хищник –

иззбрал да не убива и от "глад"

да си умре. Животите предишни

нима и мен направили са гад?

Отворен бил (я малко да притворя)

че ще простина в този кучи студ.

С емоции и болки (а и хора)

се хранел той – емпатът, като луд.

И да обичаш сякаш губи смисъл,

защото току-виж се изродил,

в това, което някой си е писал,

обичащ и разбиращ, че и мил...

Ще си седиш накрая на Всемира,

ще пишеш "от омраза" и без жал,

май масови убийства ще планира

емпатът в теб – не би ли оживял...

Разбирам ги, днес времето е щуро,

и всеки, който не е по калъп,

намира си утеха – собствен гуру

и чувства се различен, а не тъп.

А аз не мога никак (даже ребром)

да вляза в рамки, да ме поберат.

Не мога да обичам все на дребно,

омраза няма в светлия ми свят.

Емпатите се криели... Е да де.

Аз мислех – пиша обич да ви дам.

Не бойте се, емпат съм, но и гладен,

Овенът в мен остава си вега̀н.

 

https://www.facebook.com/groups/osaznatotvorene/permalink/25550965174534335/

 

https://youtu.be/yOnyp5TKtCQ?si=Vmwj_vY-ayctdVMZ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...