16.04.2018 г., 13:48

******end!

576 0 0

 

Вярвах, че не съм сама, 
но животът се оказа, жестока игра.
Не искам да живея по чужди правила. 
Омръзна ми от тази игра.
Дадох всичко от мен. 
Но в душата усещам печал.
Душата ми стене, защото много обичам.
Проклинам тази съдба, подтискам сълзите,
няма повече да плача. Обещавам!
Днес си отивам, защото разбрах, 
не си струва, да живееш живот,
захвърлил те без жал.
Поех вината. Загубих борбата.
Моята младост отиде си,
без дори да ми каже „Сбогом“
Сърцето ми плаче! Кърви!
Исках само да обичам
и да бъда обичана. Но уви!
Вашата обич, явно не заслужавам,
напускам вашите дни.
Не си струва да ме боли!
Спирам да пиша, слагам чертата.
Тихичко си отивам, 
писна ми от тази съдба.
Светът, когато напусна, 
от себе си ще ви отърва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....