Apr 16, 2018, 1:48 PM

******end!

  Poetry » Other
575 0 0

 

Вярвах, че не съм сама, 
но животът се оказа, жестока игра.
Не искам да живея по чужди правила. 
Омръзна ми от тази игра.
Дадох всичко от мен. 
Но в душата усещам печал.
Душата ми стене, защото много обичам.
Проклинам тази съдба, подтискам сълзите,
няма повече да плача. Обещавам!
Днес си отивам, защото разбрах, 
не си струва, да живееш живот,
захвърлил те без жал.
Поех вината. Загубих борбата.
Моята младост отиде си,
без дори да ми каже „Сбогом“
Сърцето ми плаче! Кърви!
Исках само да обичам
и да бъда обичана. Но уви!
Вашата обич, явно не заслужавам,
напускам вашите дни.
Не си струва да ме боли!
Спирам да пиша, слагам чертата.
Тихичко си отивам, 
писна ми от тази съдба.
Светът, когато напусна, 
от себе си ще ви отърва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С. П. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...