Енигма
Издайна мисъл тихичко пробяга,
звезда подплаши и се притаи...
Дали нощта угасна, че веднага
Луната зад прозореца се скри?
На бягство някак, много заприлича!
Небето се изпълни със вълнѝ.
Надеждата за мене пак наднича.
Навън започна тихо да вали.
А мисълта се върна неизбежно!
Донесе малко пламъче за мен.
Помислих си, че в този миг на нежност,
душата ми попадна тук във плен.
Дали нощта угасна и веднага
Луната през прозорец ме откри?!
Аз зная, тази мисъл се протяга,
до мене на леглото ми ще спи!
Детелина И. Стефанова🍀✍️
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
