Еньовден
Еньовден е – ведите са боси.
Билките ухаят на роса.
Дъх на лудост във нощта се носи,
грее горе пълната луна.
Някъде небето просветлява,
в стара доба – тъмен ритуал.
Нощни веди танци заиграват.
Еньовден е – лумва огън бял.
Самодиви палят лунни клади,
призоват с песен всеки мъж –
пламъка с косите си разпалват
и се лее страстно цветен дъжд.
Аз самата, знам съм самодива,
пази тайни моето сърце –
пареща съм, като биле жива
и летя на вятърни коне…
Мен обикнеш ли – изпепелен си,
ще се вричаш вечно всеки ден.
А да се завърнеш, май е късно –
сам поиска своя жаден плен.
Еньовден е... Билките са живи,
изцеляват всеки поглед лош,
но танцуват в клади самодиви –
омагьосват всеки посреднощ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
