valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
23.07.2008 г., 14:53 ч.

Епитафия 

  Поезия » Друга
827 0 12
Под този камък има самота.
Не спирайте! Заразата е лоша.
Не я филтрира даже и пръстта.
Пазете, веселяци, свойта кожа.

Камъкът от плесен се яде.
Заразата и него не пожали.
Плевелите смучат от сърце
със самотата дето разговаря.

На този гроб е чужда пролетта.
Земята е чугунено сплъстена.
Когато някога и аз умра,
сложете ме във него... Без проблеми!

Пишете, че живях, за да тъжа,
че две очи изстинаха самотни,
от честност доживотно, че грешах,
а стихове, че бяха ми имота...

Пишете, че изсъхвам в тишина
и с вятърните мелници се борих...
Животът днес, не е ли суета?...
Крещя, а сам със себе си май споря...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не е ли гроб самата самота,
    та трябва под пръстта да я зарием?
    Човекът е самотен и в смъртта
    любов ако в живота не открие.
  • Не изсъхвай! Нужен си ни, посланията ти също!
  • Колко ли са тези, които не се борят с вятърни мелници?!
    Прегръщам те, Вальок! Поздравления за стиха!
  • Май доста хора сме болни от твоята диагноза...
    Бодеш с тези думи. Приеми, че просто не си роден за тези вълчи времена. В тях честността е порок.
    Силен, хубав, мъжки стих!
  • прегръщам те, с обич...
    знаеш ли...не си написал все още
    най-хубавите си стихове...а аз те чета и чакам...
  • Страхотно!!!
    Поздравления!!!
  • Заможен си!!!
  • Богат си, Вальо! Душата ти е богата! Не допускай да я разяжда тази зараза - самотата... Прегръщам те!
  • Хубав имот имаш!!!
  • Животът днес, не е ли суета?...

    единствено и само суета, затова най-много ме е яд!!!
    Поздрав!
  • Я, я, без такива!
    Поздрави, приятелю!
  • ,,Когато някога и аз умра,
    сложете ме във него... Без проблеми!''

    Има проблем!
    Това не ми харесва!
    Знаеш ли още колко много ще трябва да пишеш до като ми хареса!
    ВалЕнце, прегръщам те!
Предложения
: ??:??