Под този камък има самота.
Не спирайте! Заразата е лоша.
Не я филтрира даже и пръстта.
Пазете, веселяци, свойта кожа.
Камъкът от плесен се яде.
Заразата и него не пожали.
Плевелите смучат от сърце
със самотата дето разговаря.
На този гроб е чужда пролетта.
Земята е чугунено сплъстена.
Когато някога и аз умра,
сложете ме във него... Без проблеми! ...