Епитафия
Под този камък има самота.
Не спирайте! Заразата е лоша.
Не я филтрира даже и пръстта.
Пазете, веселяци, свойта кожа.
Камъкът от плесен се яде.
Заразата и него не пожали.
Плевелите смучат от сърце
със самотата дето разговаря.
На този гроб е чужда пролетта.
Земята е чугунено сплъстена.
Когато някога и аз умра,
сложете ме във него... Без проблеми!
Пишете, че живях, за да тъжа,
че две очи изстинаха самотни,
от честност доживотно, че грешах,
а стихове, че бяха ми имота...
Пишете, че изсъхвам в тишина
и с вятърните мелници се борих...
Животът днес, не е ли суета?...
Крещя, а сам със себе си май споря...
Не спирайте! Заразата е лоша.
Не я филтрира даже и пръстта.
Пазете, веселяци, свойта кожа.
Камъкът от плесен се яде.
Заразата и него не пожали.
Плевелите смучат от сърце
със самотата дето разговаря.
На този гроб е чужда пролетта.
Земята е чугунено сплъстена.
Когато някога и аз умра,
сложете ме във него... Без проблеми!
Пишете, че живях, за да тъжа,
че две очи изстинаха самотни,
от честност доживотно, че грешах,
а стихове, че бяха ми имота...
Пишете, че изсъхвам в тишина
и с вятърните мелници се борих...
Животът днес, не е ли суета?...
Крещя, а сам със себе си май споря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
