4.03.2018 г., 23:38

Eпитафия

2.1K 3 3

Живеещ все за утрешния ден
за следващите месеци, година.
Към бъдещето вечно устремен,
човекът ненадейно се спомина.

Че бъдещето е изпуснат влак,
когото гоним с най-различни средства,
а настоящето подлага крак
и ни изпраща мълнии и бедствия.

Затуй живейте своите моменти
улавяйте ги и си ги ценете,
Че Бог изхвърля ги като полента,
но стъпкват ги в краката си свинете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...