Mar 4, 2018, 11:38 PM

Eпитафия

2.1K 3 3

Живеещ все за утрешния ден
за следващите месеци, година.
Към бъдещето вечно устремен,
човекът ненадейно се спомина.

Че бъдещето е изпуснат влак,
когото гоним с най-различни средства,
а настоящето подлага крак
и ни изпраща мълнии и бедствия.

Затуй живейте своите моменти
улавяйте ги и си ги ценете,
Че Бог изхвърля ги като полента,
но стъпкват ги в краката си свинете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Гулериа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...