(в памет)
Не плача,
не, не мога...
Сълзите ми остават чужди,
споени във гръдта,
не парят
и не болят.
А тишината,
жадна,
суче от пейзажа –
тежи навред,
невидима и тягостна
в хилядолетна дрямка...
Поредна нощ – поредна серия...
С парцалено-ленива паяжина
феерия от сиви спомени
опримчват ненаситно
епизод
на нищото...
© Плами Всички права запазени