Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Сътвориле: попадията Виличка и кмета Ваньо
Автори kity(Людмила Нилсън) и Романтик(Христо Костов)
(Да са чите ут хора, кои разбират от кулективен труд)
Неска кметя ма покани у кривата,
дъ творими... куликтвно, вика.
Аз тугаз бех при свинята
от уборят ма изрита.
Нема месец как попът са помина,
уплаши са, чи многу виках,
надълек от мени той замина
и колку времи без мъж стисках.
В главата ми белИ фсе има,
затуй са прая на работнъ,
ма ша зема век да са напия
и ш`покажъ, че съм и скопоснъ.
Тогаз кат скоча у креватъ
и съ разлудейми двама с кметя,
шъ има многу нипознати...
стихуви дъ пишим в тъз пустеля.
Избегъ попът. Цел сирсемин.
Виличка тука дъ са мъчи га устави.
Добре, чи яз съм ногу свестен,
наминъх къде ней дъ га управя.
Без мъж, убъркала съ, рови при прасето.
Въх, сгодна! Там ли дъ га сгаща?
Ба, макя му! Шъ земъ дъ га фкарам,
нали сега сама йе ф празна къща.
Ша и покажа нумера от книги (ками сутри)
и ш`пишим рими голи у креватъ.
Виличке, булка, въх чи мъ пудпали,
започнаф дъ са стегъм у кракатя.
Налей от руйното, ракийкъта студена,
мизету тънко го нарязвъй,
коги утмаряме със теб от марътонъ,
дъ имъ с кво дъ моем дъ са свясвъм.
Уф, тръгвай веке! Чи мъ йе припряло.
Прасето и дъ умрЕ, шъ го изедиме,
съблачай съ, чи време нема,
дъ н`мине некоа друга дъ ма земе.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
Къ съм пропущИла?