28.11.2008 г., 20:17

Еротично предложително

4.2K 5 10
Да стенеш искам щом те обладая.
Да закипи неистово страстта.
Да се усетиш стигнала безкрая
със впити нокти, котви във плътта.

Струйки пот с наслада да се смесят.
Гласът ти да е шепот от екстаз.
Косите, като разпиляна есен,
с дъха си зачестен да милвам аз.

Погледът ти жаден да танцува
по мъжкото ми тяло нежен блус.
Да чувстваш, че си с мен, да ме целуваш...
Страхът, че ме загубваш, да е чужд.

С напуканите устни от наслада
оазис да откриеш в мойта страст,
а любовта, двуостра, без пощада
да бъде впримчена до болка в нас.

Да молиш този миг да продължава,
(в безкрайност да прерасне, може би)...
Такава близост на един се пада.
Поискай ме сега... и ме вземи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудно описание-изживяно.Звучи като изповед!Многоооо ми хареса!
  • Приказно! Пожелах те и аз даже
  • Поздравления,Вал....,как можах точно сега ,по това време на денонощието да попадна на този стих....,чудя се как ще заспя сега-толкова страст и желание има в стиха ти,че е ...заразно направо!
  • леле, как не съм го прочела този стих по.-рано... разкошен е
  • Адаш, ако бях жена - щях да ти пристана!
    Много еротично и красиво!
    Дано те разбере, тази, за която е писано!
    Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....