Еротоманско
Пиян от тебе, искам да се сгуша
в прегръдките ти, знойни като Юли...
Да ме гориш и палиш, както суша
тотем в пустинята – на племето Таури.
Да ме разкъсваш, като хишник плячка –
безжалостно да впиваш в мене нокти...
Да съм ти жертвен агнец и играчка,
да съм ти флейта, виеща се в нотки.
Да съм ти дъжд, та в шепи да ме сбираш,
за да ме пиеш с устни зажаднели –
във теб да влезна с глътките, напиращ,
като круизен кораб в тесни Дарданели.
Да съм ти мощен и изригващ Кракатау,
а ти да си ми палава Суматра –
с цунамито си да те помета изцяло
във кратка и свирепа схватка.
А после да си цялата в коприна,
от капките останали по тебе,
а аз омекнал в скута ти да гина,
по-слаб и по-безпомощен от бебе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
