28.03.2008 г., 12:57

Есен

758 0 6

ЕСЕН

 

Как искам пак да дойде есента

и пак да тръгна без пътека, сам.

Върху килим от паднали листа

да се изгубя в този свят голям.

 

Да преоткривам хора и съдби.

Да чакам някой, без да зная кой.

И щом от чакане се изморя,

аз всеки пътник ще наричам свой.

 

Когато дойде нявга есента,

наситена с носталгия позната,

ще тръгна аз към някой друг сезон -

намразил есента и самотата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...