ЕСЕН
Как искам пак да дойде есента
и пак да тръгна без пътека, сам.
Върху килим от паднали листа
да се изгубя в този свят голям.
Да преоткривам хора и съдби.
Да чакам някой, без да зная кой.
И щом от чакане се изморя,
аз всеки пътник ще наричам свой.
Когато дойде нявга есента,
наситена с носталгия позната,
ще тръгна аз към някой друг сезон -
намразил есента и самотата!
© Иван Иванов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
