Mar 28, 2008, 12:57 PM

Есен

  Poetry » Other
759 0 6

ЕСЕН

 

Как искам пак да дойде есента

и пак да тръгна без пътека, сам.

Върху килим от паднали листа

да се изгубя в този свят голям.

 

Да преоткривам хора и съдби.

Да чакам някой, без да зная кой.

И щом от чакане се изморя,

аз всеки пътник ще наричам свой.

 

Когато дойде нявга есента,

наситена с носталгия позната,

ще тръгна аз към някой друг сезон -

намразил есента и самотата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...