ЕСЕН
Как искам пак да дойде есента
и пак да тръгна без пътека, сам.
Върху килим от паднали листа
да се изгубя в този свят голям.
Да преоткривам хора и съдби.
Да чакам някой, без да зная кой.
И щом от чакане се изморя,
аз всеки пътник ще наричам свой.
Когато дойде нявга есента,
наситена с носталгия позната,
ще тръгна аз към някой друг сезон -
намразил есента и самотата!
© Иван Иванов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
